maximilian foster/hunter parrish/free

Огънят беше неговата стихия. Обичаше да си играе с него. Превръщаше го в още по-опасна стихия. Не беше като тази, която опожаряваше горите и полетата. Не беше като тази, която превръщаше сградите в пепел. Беше нещо много по-голямо и по-опасно.
Максимилиан Фостър бе неговото име. С очи сини като небето, дълбоки като морето. С плътни меки устни и искрящо бели зъби. С коса с цвят на злато. Той беше перфектния мъж за всяка жена. Всички припадаха по него. Боготворяха го, макар и той да злоупотребяваше с тях. Бе като пират. Крадеше сърца и умове и не ги връщаше. Обичаше да ги върти на малкия си пръст. Поне докато не видя нея. Непознатото момиче, което подпали нападателите си. Прояви интерес към тази персона. Започна да я преследва, докато не разбра каква е  всъщност. И това не го спря. Стана му още по-интересно. И продължи да я преследва.
***
- Макс! Какво си направил, скъпи? – погледа на майка му беше студен, отдръпнат. Страхуваше се от него. Страхуваше се от собственото си дете. Изрод! Той не бе нормален... Беше изрод за нея. Имаше сили, за които всеки би му завидял, но и би потреперил. Не знаеше защо е такъв. Приемаше тази дарба за проклятие. Не знаеше кой е баща му. Беше един непознат нещастник, изоставил ги, веднага щом разбрал, че Лиза е бременна.
- Не исках... какво става с мен, мамо? – запита я той и сълзи започнаха да се стичат по лицето на малкото момче. Защо бе наказан?

Изхвърлен на улицата без пукната пара малкият трябваше да преживее някак си. Приеха го в някаква банда. Използваха го, заради силите му. И за първи път усети, че те го боготворят. За първи път не се чувстваше като чудовище и това му харесваше. Той беше специален.
***
- И това ако не е подпалвачката. – прокашля се блондинът. Самодоволна усмивка се бе настанила на лицето му. Мислеше се за велик.
- Млъквай! – сопна му се момичето и понечи да го удари, но без резултат. Беше по-силен от нея. Все пак беше мъж. Но имаше и нещо друго. Имаше нещо в него, което го правеше някак си специален и все пак бе досаден. – Млъквай или ще ти сритам задника! – процеди през зъби госпожицата и този път го удари. Удари го и побягна.
***
- Не мога да разбера защо тичаш по това момиче, Макс! – момчетата от бандата му се подиграваха, но не разбираха.  Не разбираха специалното в нея. А той.. той беше готов на всичко да разбере повече за нея.