My armor is like tenfold shields, my teeth are swords, my claws spears, the shock of my tail a thunderbolt, my wings a hurricane, and my breath death!

by **Alethea.** Нед Юни 26, 2016 5:26 pm

i don't fit my skin

Летя.

За секунда крилете ми се разперват и тялото ми се откъсва от земята. Поглеждам нагоре и за миг се извисявам на високо в небесата. Небето, което само до преди час приличаше на облак бял дим сега е осеяно с нюанси. Сякаш някой пиян художник бе грабнал четката и бе започнал да пръска със синя, сива и черна боя. На места белотата бе закрита от синьото, а тук-там синьото бе толкова тъмно, че приличаше на черно. Не след дълго небето щеше да стане пурпурно и слънцето щеше да залезе. А аз щях да бъда на близо и да гледам тази прелестна картина.

Продължавах да летя.

Студеният вятър се блъскаше в тялото ми, проникваше през дрехите ми и караше пръстите на ръцете ми да треперят, но това беше без значение. Защото в този момент нямаше сила на света, която да може да ме спре, а след това отново се разперваха и продължаваха да ме понасят все по-нагоре. Чувсвах се неуязвима и всевластна. Кръвта пулсираше във вените ми, погледът ми беше леко размазан, а тялото ми вибрираше, изпълнено с адреналин. Всеки път, когато летях нещо с мен се случваше и съзнането ми напълно се изпразваше. Нищо нямаше значение, освен аз и небето около мен. В този момент, то беше единственото нещо, което познавах. Моят най-добър приятел, моето единствено семейство и свободата, от която толкова отчаяно се нуждаех.

Летях.

Крилата ми се сблъскваха с въздуха. Вдишах дълбоко и от устните ми се отрони въздишка. Продължавам да се изкачвам още по-нагоре в небето и това караше сърцето ми да трепти от щастие. И точно от това имах нужда. Чувствах се свободна. Жива. Истинска. Всички проблеми и житейски драми бяха отдавна забравени и изоставени някъде далеч, далеч на земята. В момента дори не можех да си спомня защо изобщо се бях занимавала с толкова глупави неща.

И ще продължвам да летя.

Земята отдавна се бе изгубила от погледа ми. Очите ми се плъзнаха на долу и устните ми се разтегнаха в лека усмивка. Сградите и хората изглеждаха като малки точици на повърхността. Толкова далечни и незначителни. Понякога си мислех, че единственото за което продължавам да живея са тези редки моменти на спойствие и покой. Обичах ги, колкото и обичах да гледам земята от високо, да чувствам нежният полъх на вятъра, слънчевите лъчи, които галят кожата ми и облаците, които ме заобикалят от всякъде.

Може и да не бях дракон, но небето бе моят истински дом.

Знаете ли защо?

Защото след като веднъж сте полетяли винаги ще ходите по земята с очи вперени в небето.
Там където сте били и копнеете да се върнете...

Dallia Gale Clark|half-blooded|24|dark blue, dark red, purple, light blue|Rosie Lesli

My armor is like tenfold shields, my teeth are swords, my claws spears, the shock of my tail a thunderbolt, my wings a hurricane, and my breath death!

My armor is like tenfold shields, my teeth are swords, my claws spears, the shock of my tail a thunderbolt, my wings a hurricane, and my breath death!

Re: My armor is like tenfold shields, my teeth are swords, my claws spears, the shock of my tail a thunderbolt, my wings a hurricane, and my breath death!