You will always be my one and only. | Killian+Ariadne.

Щеше да излъже,ако кажеше,че той не бе превземал мислите й късно нощем през всичките тези години в които го нямаше. Ала не можеше да го признае пред никого,той бе нейната тайна. Нейната неосъществима и единствеба любов. Сега седеше в далечината  загледан в  свещите наоколо и не забелязваше нейното присъствие. Бе се променил.. бе станал по-висок, по-снажен. Беше благословен с такава красота. Тя пристъпваше тихо,така сякаш отиваше на погребение,а всъщност щеше да се роди отново.

- Килиън. - проговори дрезгаво,ала толкова тихо,че не бе сигурна,че той я е чул. Тъй като не се обърна към нея, Ариадне постави леко ръка върху рамото му ,след което бързо я махна, стресната от бързата му реакция.

- Наистина си ти.

- Аз.. Килиън. Да. И ти.. и ти наистина си тук. Най-сетне..

- Изглежда съм пропуснал много.

- Мина много време,Килиън. Времето никога не застива заедно с нас.

- Не съм на същото мнение. Много неща са същите.

- Като например?

- Ти. Все още си толкова дяволски красива.

- Почакай още няколко месеца и ще започнат да ми се показват бели коси.

- И чувството ти за хумор не се е променило.

- Постоянството е сигурност. Осъзнах,че не желая да рискувам нищо.