Nothing is written in stone, child. Even if it were, the stones can be shattered. |Alexander+Ariadne.

- Какво искаш?

- Алекс.. моето желание винаги е било да мога да се грижа за всички до колкото мога. Всички слънцебегачи,дори тези които са били прогонени са постоянно в молитвите ми. Но не мисля,че Сахара би била добър мой заместител. Разбрах,че иска да бъда убита,от друг, за да може тя да излезе чиста накрая и да заеме мястото ми.

- Никога не бих пожелала нейната смърт. Всеки има амбиции,ала.. искам да те помоля да направиш така,че планът й да не успее. За мое и нейно добро. Никоя тайна не седи скрита завинаги. Щом разберат,че тя седи зад смъртта ми ще бъде следваща. Такъв е закона.

- Не искай от мен да я лъжа, Ариадне. Познаваш ме. Обичам да играя на открито.

- Остави ме да се погрижа за нея, не я закачай. И дръж приятелчето си Килиън далеч от нея.

- Ако исках да я закача,вече щях да съм го направила,но не съм като нея.

- Килиън? Не съм виждала Килиън от години.

- Не я познаваш.

- Значи не знаеш, че се е върнал? Явно четирите години почивка са му били достатъчни.

- Иска ми се да можех да я познавам,но тя сама пожела това да не стане. Това е моята молба. Нека си помогнем взаимно?

- А Килиън? Не го искам около нея.

- Ще се опитам да говоря с него. Ако наистина се е върнал.. ще дойде да ме види. Трябва.

- Трябва? Сега аз не разбирам.

- Не ти и трябва, скъпи ми Александър.

- Обичаш го, нали?

- Не знам какво изпитвам. Каквото и да е, не може да бъде никога.